14.11.2005 г., 23:54

Смъртта на любовта

1K 0 0

СМЪРТТА НА ЛЮБОВТА


Студени пръсти 
Шарят...
Търсят себе  си
сред отломките 
на личния живот
в оръфаните албуми
сред прахта на спомените.


Студени пръсти
като на мъртвец
греят се...
Върху фотоси
на фокус там
... е любовта
Солена, топла роса
мокри дланите,
попива върху спомените
сякаш да ги съживи.
Капки като лупи
увеличават образи.
Кривящи се контури
сливат се... и се раздалечават
като в огледална стая.


Студени пръсти
галят восъчни фигури
изваяни насила.
Проекция на любовта
като в романтичен филм...
Нещо вече мъртво
завръща се в съзнанието...


Студени пръсти
уморено подпират челото,
където дори маловажни спомени,
изтупани от нафталина,
разхождат се най-важно.
Дразнят хипоталамуса.
Пълнят кладенците на съзерцанието.


Любовен реотан
изпепелява пръстите.
Овъглени спомени от случки,
изгорени като в камина снимки
засипват с пепел сърцето.
Запушват камери и клапи.
Пълнят ведрата с роса...
Заливат мъртвата душа...
Бетонират смъртта на любовта...  



Мартин Деспотов                08.10.2004.



                         

   
                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Деспотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...