14 нояб. 2005 г., 23:54

Смъртта на любовта

1K 0 0

СМЪРТТА НА ЛЮБОВТА


Студени пръсти 
Шарят...
Търсят себе  си
сред отломките 
на личния живот
в оръфаните албуми
сред прахта на спомените.


Студени пръсти
като на мъртвец
греят се...
Върху фотоси
на фокус там
... е любовта
Солена, топла роса
мокри дланите,
попива върху спомените
сякаш да ги съживи.
Капки като лупи
увеличават образи.
Кривящи се контури
сливат се... и се раздалечават
като в огледална стая.


Студени пръсти
галят восъчни фигури
изваяни насила.
Проекция на любовта
като в романтичен филм...
Нещо вече мъртво
завръща се в съзнанието...


Студени пръсти
уморено подпират челото,
където дори маловажни спомени,
изтупани от нафталина,
разхождат се най-важно.
Дразнят хипоталамуса.
Пълнят кладенците на съзерцанието.


Любовен реотан
изпепелява пръстите.
Овъглени спомени от случки,
изгорени като в камина снимки
засипват с пепел сърцето.
Запушват камери и клапи.
Пълнят ведрата с роса...
Заливат мъртвата душа...
Бетонират смъртта на любовта...  



Мартин Деспотов                08.10.2004.



                         

   
                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Деспотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...