Nov 14, 2005, 11:54 PM

Смъртта на любовта

  Poetry
1K 0 0

СМЪРТТА НА ЛЮБОВТА


Студени пръсти 
Шарят...
Търсят себе  си
сред отломките 
на личния живот
в оръфаните албуми
сред прахта на спомените.


Студени пръсти
като на мъртвец
греят се...
Върху фотоси
на фокус там
... е любовта
Солена, топла роса
мокри дланите,
попива върху спомените
сякаш да ги съживи.
Капки като лупи
увеличават образи.
Кривящи се контури
сливат се... и се раздалечават
като в огледална стая.


Студени пръсти
галят восъчни фигури
изваяни насила.
Проекция на любовта
като в романтичен филм...
Нещо вече мъртво
завръща се в съзнанието...


Студени пръсти
уморено подпират челото,
където дори маловажни спомени,
изтупани от нафталина,
разхождат се най-важно.
Дразнят хипоталамуса.
Пълнят кладенците на съзерцанието.


Любовен реотан
изпепелява пръстите.
Овъглени спомени от случки,
изгорени като в камина снимки
засипват с пепел сърцето.
Запушват камери и клапи.
Пълнят ведрата с роса...
Заливат мъртвата душа...
Бетонират смъртта на любовта...  



Мартин Деспотов                08.10.2004.



                         

   
                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Деспотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...