ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
31 290
29 mar 2009, 15:02

Смъртта на мъртвия Човек...

1.4K 0 32

 

 

 

 Смъртта на мъртвия Човек

 

 

                        

 

Мъртъв

ли

е

Човека

когото

упорито

не

искаме

да

забележим

навлякъл

прозрачните

дрехи

на

Самотата...?

И

дали

след

смъртта

му

ще

загасне

мъждукащата

светлина

на

Състраданието...?

Както

прегоря

невидима

и

никому

ненужна

последната

клечка

Надежда

в

премръзналите

ръчички

на

Малката

кибритопродавачка...!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Смъртта прочела това стихо и си казала:
    -Божееее, ако не бях смъртта, щях да умра!
    -----------------------------------------------------
    Бях тук върнах се и... пак бях.
    Поздравче: Наполи!
  • rnedeva@mail.bg (Ралица Недева Недева)
    rnedeva@mail.bg (Ралица Недева Недева)
    Малко хора пишат за смъртта ти го правиш и то добре,а някъде бях чела,че смъртта ни кара да оценим живота.Дано ме разбереш какво искам да кажа!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Отдавна е мъртъв...
    А другите какви са - живи, сиви или просто поток от инерция?
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    и мене замисли...и ме трогна... и сърцето ме заболя.
    милост трябва...ех, приятелю.
  • goredoly (Миглена Цветкова)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    Чудесно!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0