29 мар. 2009 г., 15:02
Смъртта на мъртвия Човек...
Смъртта на мъртвия Човек
Мъртъв
ли
е
Човека
когото
упорито
не
искаме
да
забележим
навлякъл
прозрачните
дрехи
на
Самотата...?
И
дали
след
смъртта
му
ще
загасне
мъждукащата
светлина
на
Състраданието...?
Както
прегоря
невидима
и
никому
ненужна
последната
клечка
Надежда
в
премръзналите
ръчички
на
Малката
кибритопродавачка...!!!
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Малко хора пишат за смъртта ти го правиш и то добре,а някъде бях чела,че смъртта ни кара да оценим живота.Дано ме разбереш какво искам да кажа!
-
Отдавна е мъртъв...
А другите какви са - живи, сиви или просто поток от инерция? -
и мене замисли...и ме трогна... и сърцето ме заболя.
милост трябва...ех, приятелю. -
Чудесно!
-
Тази тема е болезнена, но ти даваш направление за размисъл, който може да прогони болката...
-
Трогателно !!! Мноооо яко приятелю - мого! След прочита изригнаха гейзери от размисъл у мен.
-
Поздравления за силната творба!
-
Боли от думите ти! Пореден мъжки и силно размислящ текст!
...
и
никому
ненужна
последната
клечка
Надежда
в
премръзналите
ръчички
...
Силно се надявам, че НЕ, Вълчо!!! -
Той просто чака...Само камбанено тупти сърцето му...Все има някой,някъде с две ризи нежност...
Вълчо!!! -
Планетата, на която живеят
душите самотни е с орбита
по рождение изкривена...
И тя се върти, но сякаш нарочно
в посока обратна на времето...
Замислящ стих, Вълчо...
-
Много хубав стих, Аги. За пореден път се замислих дълбото, след като прочитам твоя творба. За малката кибритопродавачка разказваме и до днес, значи надеждата не е умряла. Но може би трябва да я имаме приживе, а не да я споменаваме посмъртно. Сърдечни поздрави
-
Зависи от избора на човека... Поздрав, наборе!
-
Не е мъртъв човека, страданието му го извисява! Мъртви са душите около него, които го заобикалят... Поздрави за силния стих!
-
Мъртъв ли е? ...
всеки поглед състрадание
щом дошъл е да го има-
не за да остане...
всяка тишина, останала
след поразяващата мисълта
ти рима мъртва ли е?
...всеки има нужда от Голгота и от покаяние...
Великолепен стих! Поздрави!!! -
!!!
-
!!! Поздравления!
-
Хубав въпрос...
-
Интересен стих - задача! Всеки сам решава. Поздрави, Аги!
-
Че,това си зависи само от него бе,Вълчо..това не са неща които се предават като щафета на другите...
-
Страшно е да си сам, но понякога самовлъгбението помага, да изчистиш собствените си грешки. Защото и ние не сме светци, всеки си има своята "отронена душа" някъде...
"...Самотата е като ронлива питка -
изяжда се, но половината остава...
Изкълвава трохите премръзнала птица,
гладна е, не се отвръщава.
Литва в небето, получила сила,
песен разнася в простора!
Самотата, очудва се, че е
песен дарила
...и още трохички наронва..." -
За едни е мъртъв, за други не...
-
!
Поздравления за тази творба! -
Самотникът винаги е мъртъв, Аги... Точно, както Малката кибритопродавачка. Бог да им е на помощ! А Състраданието е послеслов...
Поздрав за страхотния стих! -
А дали Самотата има нужда от Състрадание... тогава сме най-близо до себе си... не може да живеем със състрадание... виж "клечката" обич е друго нещо...
Поздрави, Вълчо! -
С много объркани чувства съм! От една страна, състраданието е едно от нещата, които ни правят Човеци и аз искрено го приветствам, а от друга страна ако някой сам се смята за мъртъв и сам не прави нищо по въпроса,кой би могъл да му помогне?
-
!!!
Силно! -
Човека си е човек,дори когато е самотен!Светлината на състраданието не бива да гасне!
Абе...пак успя да провокираш мисленето ни.
!!! -
Много добре написано ,страхотна тематика Поздравления!
-
Аги, караш ни да мислим в самотно време...Противопоказно е! Сърдечни поздрави!
-
Аплодирам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
-Божееее, ако не бях смъртта, щях да умра!
-----------------------------------------------------
Бях тук върнах се и... пак бях.
Поздравче: Наполи!