ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
31 290
Mar 29, 2009, 3:02 PM

Смъртта на мъртвия Човек...

1.4K 0 32

 

 

 

 Смъртта на мъртвия Човек

 

 

                        

 

Мъртъв

ли

е

Човека

когото

упорито

не

искаме

да

забележим

навлякъл

прозрачните

дрехи

на

Самотата...?

И

дали

след

смъртта

му

ще

загасне

мъждукащата

светлина

на

Състраданието...?

Както

прегоря

невидима

и

никому

ненужна

последната

клечка

Надежда

в

премръзналите

ръчички

на

Малката

кибритопродавачка...!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Смъртта прочела това стихо и си казала:
    -Божееее, ако не бях смъртта, щях да умра!
    -----------------------------------------------------
    Бях тук върнах се и... пак бях.
    Поздравче: Наполи!
  • rnedeva@mail.bg (Ралица Недева Недева)
    rnedeva@mail.bg (Ралица Недева Недева)
    Малко хора пишат за смъртта ти го правиш и то добре,а някъде бях чела,че смъртта ни кара да оценим живота.Дано ме разбереш какво искам да кажа!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Отдавна е мъртъв...
    А другите какви са - живи, сиви или просто поток от инерция?
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    и мене замисли...и ме трогна... и сърцето ме заболя.
    милост трябва...ех, приятелю.
  • goredoly (Миглена Цветкова)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    Чудесно!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0