4 oct 2017, 19:20

Смъртта оживява

  Poesía » Otra
863 3 8

 

 

Да си вземем почивка и да тръгнем със теб

към старото кино. Ще си купим билет

за филма, на който никой няма да иде...

Така ще е наше цялото кино.

Така ще е наш последният ред.

Никой няма да седне да ни пречи отпред.

А филмът ще бъде стар, черно-бял,

актьорът – красив, но отдавна умрял…

И колко интересен е значи момента,

че виждаш го жив от старата лента.

Виждаш го млад, и слушаш – говори

на други отдавна мъртви актьори…

И става магия… такава… голяма…

И виждаш пред теб

как смъртта оживява!

 

Емил Стоянов

03.10.2017г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...