27 may 2009, 6:33

Смъртта сред пиниите

  Poesía
635 0 6


Вървях през буренясали пътеки

 и сякаш всеки трън и всеки храст

притискаше болезнено ръцете ми,

кървящи като тези на Исус.

 И тялото ми гърчеше се в пиниите,

разливайки кръвта ми в тези корени,

безжизнено потъваха сред тинята

очите ми... изцъклено затворени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • безжизнено потъваха сред тинята
    очите ми... изцъклено затворени.

    Стресиращо добро!
  • Сред пиниите е най-потресаващо, но също и най-вълнуващщо. Някак...
  • Какво им е на пиниите, освен че растат там, а не тук? Горе главата!
  • Добъризказ, образано... но наистина, трябва да се усмихваш повече. Ще чакам други усмихнати стихотворения! Поздравявам те!
  • Ей , малкия какви са тези мрачни мисли?...Я по оптимистично...Иначе пишеш страхотно!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...