Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
27.05.2009 г., 6:33 ч.

Смъртта сред пиниите 

  Поезия
459 0 6


Вървях през буренясали пътеки

 и сякаш всеки трън и всеки храст

притискаше болезнено ръцете ми,

кървящи като тези на Исус.

 И тялото ми гърчеше се в пиниите,

разливайки кръвта ми в тези корени,

безжизнено потъваха сред тинята

очите ми... изцъклено затворени.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • безжизнено потъваха сред тинята
    очите ми... изцъклено затворени.

    Стресиращо добро!
  • Сред пиниите е най-потресаващо, но също и най-вълнуващщо. Някак...
  • Какво им е на пиниите, освен че растат там, а не тук? Горе главата!
  • Добъризказ, образано... но наистина, трябва да се усмихваш повече. Ще чакам други усмихнати стихотворения! Поздравявам те!
  • Ей , малкия какви са тези мрачни мисли?...Я по оптимистично...Иначе пишеш страхотно!
  • Добър стих!
Предложения
: ??:??