May 27, 2009, 6:33 AM
Смъртта сред пиниите
Вървях през буренясали пътеки
и сякаш всеки трън и всеки храст
притискаше болезнено ръцете ми,
кървящи като тези на Исус.
И тялото ми гърчеше се в пиниите,
разливайки кръвта ми в тези корени,
безжизнено потъваха сред тинята
очите ми... изцъклено затворени.
© Димитър Димчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Сред пиниите е най-потресаващо, но също и най-вълнуващщо. Някак...
-
Какво им е на пиниите, освен че растат там, а не тук? Горе главата!
-
Добъризказ, образано... но наистина, трябва да се усмихваш повече. Ще чакам други усмихнати стихотворения! Поздравявам те!
-
Ей , малкия какви са тези мрачни мисли?...Я по оптимистично...Иначе пишеш страхотно!
-
Добър стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
очите ми... изцъклено затворени.
Стресиращо добро!