Смъртта сред пиниите

Поэзия

636 0 6

Вървях през буренясали пътеки

и сякаш всеки трън и всеки храст

притискаше болезнено ръцете ми,

кървящи като тези на Исус.

И тялото ми гърчеше се в пиниите,

разливайки кръвта ми в тези корени,

безжизнено потъваха сред тинята

очите ми... изцъклено затворени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

безжизнено потъваха сред тинята
очите ми... изцъклено затворени.

Стресиращо добро!

2009-05-31T10:59:14+03:00
Fontaine (Димитър Димчев)

Сред пиниите е най-потресаващо, но също и най-вълнуващщо. Някак...

2009-05-27T14:59:55+03:00
ananel (Нелиса)

Какво им е на пиниите, освен че растат там, а не тук? Горе главата!

2009-05-27T14:26:40+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Добъризказ, образано... но наистина, трябва да се усмихваш повече. Ще чакам други усмихнати стихотворения! Поздравявам те!

2009-05-27T12:33:58+03:00
Melany71 (Светла)

Ей , малкия какви са тези мрачни мисли?...Я по оптимистично...Иначе пишеш страхотно!

2009-05-27T11:34:44+03:00