26 feb 2025, 8:30

Снегът

  Poesía
344 0 0

Снегът покрил е всичко с бял воал,

дали светът наистина така е грозен,

че щом след дъжд, покрива се със тъмна кал,

без студ да побелее, май не може?

 

Светът, покрил е всичко в светлота,

ала и мрак светът покрива, всяка вечер.

Дали и за светът това е кал?

Или почивка за очите вече?

 

Студът, студът отнел е топлина,

но жарък ли е, който я отдава?

Нима могло би слънцето, дори и без студа?

Кому, ще то да топлина предава?

 

Снегът, снегът е кратка тишина,

застой е кратък той, във ход безспирен.

И само в кратък миг, застинала вода,

Миг в който не тече, лети, ни плува.

 

Снегът, снегът отича се с деня.

Поел е топлината от небето.

Светът, светът разкрива свойта кал.

Но в свеж поток заромолил, напето.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...