Снегът

Снегът покрил е всичко с бял воал,

дали светът наистина така е грозен,

че щом след дъжд, покрива се със тъмна кал,

без студ да побелее, май не може?

Светът, покрил е всичко в светлота,

ала и мрак светът покрива, всяка вечер.

Дали и за светът това е кал?

Или почивка за очите вече?

Студът, студът отнел е топлина,

но жарък ли е, който я отдава?

Нима могло би слънцето, дори и без студа?

Кому, ще то да топлина предава?

Снегът, снегът е кратка тишина,

застой е кратък той, във ход безспирен.

И само в кратък миг, застинала вода,

Миг в който не тече, лети, ни плува.

Снегът, снегът отича се с деня.

Поел е топлината от небето.

Светът, светът разкрива свойта кал.

Но в свеж поток заромолил, напето.