26 февр. 2025 г., 08:30

Снегът

347 0 0

Снегът покрил е всичко с бял воал,

дали светът наистина така е грозен,

че щом след дъжд, покрива се със тъмна кал,

без студ да побелее, май не може?

 

Светът, покрил е всичко в светлота,

ала и мрак светът покрива, всяка вечер.

Дали и за светът това е кал?

Или почивка за очите вече?

 

Студът, студът отнел е топлина,

но жарък ли е, който я отдава?

Нима могло би слънцето, дори и без студа?

Кому, ще то да топлина предава?

 

Снегът, снегът е кратка тишина,

застой е кратък той, във ход безспирен.

И само в кратък миг, застинала вода,

Миг в който не тече, лети, ни плува.

 

Снегът, снегът отича се с деня.

Поел е топлината от небето.

Светът, светът разкрива свойта кал.

Но в свеж поток заромолил, напето.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...