Снегът си тръгна, този влажен сняг,
направи поразии и го няма,
остави ни до бащиния праг
да гледаме след него по пижама.
Сломи дървета, токът поломи,
на студ заряза малките дечица.
Ех, Снежко, ти България взриви
и после със дъждовните сълзици
заплака с нас, защото си любим.
И ти не искаше това да става.
А хората след тебе ще пълзим
и възклицаваме: " Каква държава"! ...