3.12.2023 г., 17:29

Снегът си тръгна

983 2 5

Снегът си тръгна, този влажен сняг,

направи поразии и го няма,

остави ни до бащиния праг

да гледаме след него по пижама.

 

Сломи дървета, токът поломи,

на студ заряза малките дечица.

Ех, Снежко, ти България взриви

и после със дъждовните сълзици

 

заплака с нас, защото си любим.

И ти не искаше това да става.

А хората след тебе ще пълзим

и възклицаваме: " Каква държава"!

 

Аделина Колева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • НЕ НАВСЯКЪДЕ. АМА МНОГО ТЕЖЕШЕ,МНОГО.
  • ... а, беше само 20-тина сантиметра
  • Благодаря, Младене.
    Не мога да го изрина, Анани, огромно количество е този навалял Снежко. То България се обърка, та аз ли?
  • Не разбирам защо ще пълзите. Не е ли по-добре да го изринете "Снежко", вместо да пълзите?....
  • Много актуален стих, в който всичко е истина.
    Поздравление, Аделаида!

    "Сломи дървета, токът поломи,
    на студ заряза малките дечица.
    Ех, Снежко, ти България взриви
    и после със дъждовните сълзици

    заплака с нас, защото си любим.
    И ти не искаше това да става.
    А хората след тебе ще пълзим
    и възклицаваме: " Каква държава"!"

    ...А държавата е под всяка критика - като управление!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...