Dec 3, 2023, 5:29 PM

Снегът си тръгна

  Poetry » Other
984 2 5

Снегът си тръгна, този влажен сняг,

направи поразии и го няма,

остави ни до бащиния праг

да гледаме след него по пижама.

 

Сломи дървета, токът поломи,

на студ заряза малките дечица.

Ех, Снежко, ти България взриви

и после със дъждовните сълзици

 

заплака с нас, защото си любим.

И ти не искаше това да става.

А хората след тебе ще пълзим

и възклицаваме: " Каква държава"!

 

Аделина Колева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аделина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • НЕ НАВСЯКЪДЕ. АМА МНОГО ТЕЖЕШЕ,МНОГО.
  • ... а, беше само 20-тина сантиметра
  • Благодаря, Младене.
    Не мога да го изрина, Анани, огромно количество е този навалял Снежко. То България се обърка, та аз ли?
  • Не разбирам защо ще пълзите. Не е ли по-добре да го изринете "Снежко", вместо да пълзите?....
  • Много актуален стих, в който всичко е истина.
    Поздравление, Аделаида!

    "Сломи дървета, токът поломи,
    на студ заряза малките дечица.
    Ех, Снежко, ти България взриви
    и после със дъждовните сълзици

    заплака с нас, защото си любим.
    И ти не искаше това да става.
    А хората след тебе ще пълзим
    и възклицаваме: " Каква държава"!"

    ...А държавата е под всяка критика - като управление!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...