28 nov 2018, 13:46 2018-12-01T20:50:31+02:00

Снегът тихокрил...

Poesía » Otra

699 1 5

Тази вечер е празнична -
ще празнувам Живота!
Линейка извикай за мен...
Кой по-достоен за празник такъв е
от Хората в нея облечени в бяло?

Сърцето боли - така закопняло
за радостта да бъда отново обичан
и нежността да бъде постелята моя
в която тихи сънища се раждат...
А Любовта да е красиво огледало.

Навън пак самотно и тихо вали...
Цяла вечност студеното време е спряло!
Студени кристалчета като бодли -
едно подир друго и леко връз мен
се събират и ме свързват тези пухчета в цяло...

Сълзите небесни преобръщат се в скреж!
И леда в миг превръща се на одеало.
За мен мъченика си остава копнеж
и е сладка отмора снегът тихокрил...
Наслада, прегръдка за моето тяло!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

angelmilev (Ангел Милев)

Тази вечерер е Празник прекрасен за мен!
Ще празнувам щастлив коментарите Ваши...
От внимание нежно така окрилен
Страхът Вас щом Ви има, не ще ме изплаши.

2018-12-01T16:14:43+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Споделям мнението на Гавраил. Думите ти се носят като снежинки.

2018-11-30T22:51:31+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Ангеле,накара ме да се замисля че винаги оценяваме невъзвратимото когато то почва силно да ни липсва.

2018-11-30T21:09:04+02:00
angelmilev (Ангел Милев)

Много си проникновена и проницателна Кети!
Благодаря ти за вниманието и за въпроса.
Те са безценни за мен, защото ми показват, че Красивото което съм усетил е успяло да докосне и други същества.
Това стихотворение наистина е посветено на всички мои Приятели, болни от нелечими заболявания.
За това, лирическият герой на стихотворението осъзнал, че всеки ден е един великолепен подарък, го превръща в Празник на Живота.
Празник, открит в красотата на крилатите малки снежинки...

2018-11-28T21:17:02+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Стихът ти е чудесен, но защо на героя толкова много му се умира?

2018-11-28T20:31:24+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9