Снегът тихокрил...
Тази вечер е празнична -
ще празнувам Живота!
Линейка извикай за мен...
Кой по-достоен за празник такъв е
от Хората в нея облечени в бяло?
Сърцето боли - така закопняло
за радостта да бъда отново обичан
и нежността да бъде постелята моя
в която тихи сънища се раждат...
А Любовта да е красиво огледало.
Навън пак самотно и тихо вали...
Цяла вечност студеното време е спряло!
Студени кристалчета като бодли -
едно подир друго и леко връз мен
се събират и ме свързват тези пухчета в цяло...
Сълзите небесни преобръщат се в скреж!
И леда в миг превръща се на одеало.
За мен мъченика си остава копнеж
и е сладка отмора снегът тихокрил...
Наслада, прегръдка за моето тяло!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
