Nov 28, 2018, 1:46 PM 2018-12-01T20:50:31+02:00

Снегът тихокрил...

Poetry » Other

701 1 5

Тази вечер е празнична -
ще празнувам Живота!
Линейка извикай за мен...
Кой по-достоен за празник такъв е
от Хората в нея облечени в бяло?

Сърцето боли - така закопняло
за радостта да бъда отново обичан
и нежността да бъде постелята моя
в която тихи сънища се раждат...
А Любовта да е красиво огледало.

Навън пак самотно и тихо вали...
Цяла вечност студеното време е спряло!
Студени кристалчета като бодли -
едно подир друго и леко връз мен
се събират и ме свързват тези пухчета в цяло...

Сълзите небесни преобръщат се в скреж!
И леда в миг превръща се на одеало.
За мен мъченика си остава копнеж
и е сладка отмора снегът тихокрил...
Наслада, прегръдка за моето тяло!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

angelmilev (Ангел Милев)

Тази вечерер е Празник прекрасен за мен!
Ще празнувам щастлив коментарите Ваши...
От внимание нежно така окрилен
Страхът Вас щом Ви има, не ще ме изплаши.

2018-12-01T16:14:43+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Споделям мнението на Гавраил. Думите ти се носят като снежинки.

2018-11-30T22:51:31+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Ангеле,накара ме да се замисля че винаги оценяваме невъзвратимото когато то почва силно да ни липсва.

2018-11-30T21:09:04+02:00
angelmilev (Ангел Милев)

Много си проникновена и проницателна Кети!
Благодаря ти за вниманието и за въпроса.
Те са безценни за мен, защото ми показват, че Красивото което съм усетил е успяло да докосне и други същества.
Това стихотворение наистина е посветено на всички мои Приятели, болни от нелечими заболявания.
За това, лирическият герой на стихотворението осъзнал, че всеки ден е един великолепен подарък, го превръща в Празник на Живота.
Празник, открит в красотата на крилатите малки снежинки...

2018-11-28T21:17:02+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Стихът ти е чудесен, но защо на героя толкова много му се умира?

2018-11-28T20:31:24+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0