Снегът тихокрил...
Тази вечер е празнична -
ще празнувам Живота!
Линейка извикай за мен...
Кой по-достоен за празник такъв е
от Хората в нея облечени в бяло?
Сърцето боли - така закопняло
за радостта да бъда отново обичан
и нежността да бъде постелята моя
в която тихи сънища се раждат...
А Любовта да е красиво огледало.
Навън пак самотно и тихо вали...
Цяла вечност студеното време е спряло!
Студени кристалчета като бодли -
едно подир друго и леко връз мен
се събират и ме свързват тези пухчета в цяло...
Сълзите небесни преобръщат се в скреж!
И леда в миг превръща се на одеало.
За мен мъченика си остава копнеж
и е сладка отмора снегът тихокрил...
Наслада, прегръдка за моето тяло!
© Ангел Милев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Споделям мнението на Гавраил. Думите ти се носят като снежинки.
-
Ангеле,накара ме да се замисля че винаги оценяваме невъзвратимото когато то почва силно да ни липсва.
-
Много си проникновена и проницателна Кети!
Благодаря ти за вниманието и за въпроса.
Те са безценни за мен, защото ми показват, че Красивото което съм усетил е успяло да докосне и други същества.
Това стихотворение наистина е посветено на всички мои Приятели, болни от нелечими заболявания.
За това, лирическият герой на стихотворението осъзнал, че всеки ден е един великолепен подарък, го превръща в Празник на Живота.
Празник, открит в красотата на крилатите малки снежинки... -
Стихът ти е чудесен, но защо на героя толкова много му се умира?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ще празнувам щастлив коментарите Ваши...
От внимание нежно така окрилен
Страхът Вас щом Ви има, не ще ме изплаши.