Снегът в косите ти моя Любов
Изненада ме този сняг!
В косите ти меко-разкошни открих го...
Забравила беше да кажеш на Времето спри!
В тази нежност спасителна
на далечния бряг -
този спомен роден в стипчивия сън,
моя нежна фиданка на вишня...
Кой Вълшебник те тук засади?
Несънувани сънища, немечтани мечти...
Вятър носещ последния сняг...
Сладко-горчиво, дълбоко в мен,
като идваща Пролет след Зима отстъпваща...
Кой от мен ви изтри?
На фона на зелените дървета
попила от Вълшебство омайно
Ти ставаш все по хубава и влюбена!
На Времето да кажем тихо: спри!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Милев Todos los derechos reservados
