Снегът във косите ти пролетни, моя Любов
Изненада ме този сняг!
В косите ти меко-разкошни открих го...
Забравила беше да кажеш на Времето: спри!
В тази нежност спасителна,
на далечния бряг -
този спомен роден в стипчивия сън,
моя нежна фиданка на вишня...
Кой Вълшебник те тук засади?
Несънувани сънища, немечтани мечти...
Вятър носещ последния сняг...
Сладко-горчиво, дълбоко в мен,
като идваща Пролет след Зима отстъпваща...
Кой от мен ви изтри?
На фона на зелените дървета
попила от Вълшебство омайно
Ти ставаш все по хубава и влюбена!
На Времето да кажем тихо: спри!
© Ангел Милев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Таня, Веселка! Благодаря Ви, че задено с мен тихо прошепнахте на Времето: СПРИ!
-
Няма по-хубав подарък за една жена от един такова влюбено стихотворение!Нека винаги да има магия между вас! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
