19 dic 2011, 11:16

Снежанка

  Poesía » Otra
2.1K 0 6

В очите ù има коприна

и нейният полъх божествен 

е нейната плът и невинност.

А тя е неземно красива!

 

В ръцете ù има богатства 

и тя ги раздава на всички,

които я виждат и вярват

в нея и в нейните мисли.

 

А аз ще съм просто посредник,

на който тя днес да разчита,

и в своите алени устни,

когато вълшебства изрича.

 

Простете ù, че е прекрасна,

по детски тъй нежно наивна.

В човека тъй рядко израства

от мед изтъкана коприна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...