Dec 19, 2011, 11:16 AM

Снежанка

  Poetry » Other
2.1K 0 6

В очите ù има коприна

и нейният полъх божествен 

е нейната плът и невинност.

А тя е неземно красива!

 

В ръцете ù има богатства 

и тя ги раздава на всички,

които я виждат и вярват

в нея и в нейните мисли.

 

А аз ще съм просто посредник,

на който тя днес да разчита,

и в своите алени устни,

когато вълшебства изрича.

 

Простете ù, че е прекрасна,

по детски тъй нежно наивна.

В човека тъй рядко израства

от мед изтъкана коприна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...