В очите ù има коприна
и нейният полъх божествен
е нейната плът и невинност.
А тя е неземно красива!
В ръцете ù има богатства
и тя ги раздава на всички,
които я виждат и вярват
в нея и в нейните мисли.
А аз ще съм просто посредник,
на който тя днес да разчита,
и в своите алени устни,
когато вълшебства изрича.
Простете ù, че е прекрасна,
по детски тъй нежно наивна.
В човека тъй рядко израства
от мед изтъкана коприна...
© Венета Димитрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
