В очите ù има коприна
и нейният полъх божествен
е нейната плът и невинност.
А тя е неземно красива!
В ръцете ù има богатства
и тя ги раздава на всички,
които я виждат и вярват
в нея и в нейните мисли.
А аз ще съм просто посредник,
на който тя днес да разчита,
и в своите алени устни,
когато вълшебства изрича.
Простете ù, че е прекрасна,
по детски тъй нежно наивна.
В човека тъй рядко израства
от мед изтъкана коприна...
© Венета Димитрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
