Толкова е бяло. И студено.
Ти къде си в тази пустош снежна?
Мислиш ли понякога за мене?
С гняв и болка... Или скрита нежност?
Гасне във ръцете ти цигара.
Хвърляш я ядосано през прага.
Нека там, сред преспите, догаря!
И към друго огънче посягаш.
Пръстите ти близва със езиче.
Пари! Болка! Но нали е ново!
Миналото лесно се отрича.
Дърпаш. Палиш. Пламваш. И... готово. ...