Снежен спомен
Толкова е бяло. И студено.
Ти къде си в тази пустош снежна?
Мислиш ли понякога за мене?
С гняв и болка... Или скрита нежност?
Гасне във ръцете ти цигара.
Хвърляш я ядосано през прага.
Нека там, сред преспите, догаря!
И към друго огънче посягаш.
Пръстите ти близва със езиче.
Пари! Болка! Но нали е ново!
Миналото лесно се отрича.
Дърпаш. Палиш. Пламваш. И... готово.
Но когато неочакван вятър
те запрати в ледените преспи,
пламъчето, сгушено в ръката,
дремещите спомени ще стресне.
Нещо много старо, отболяло,
но забило трънче във сърцето,
ще те върне в друго утро бяло.
... И сълза ще разреди кафето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
