20 nov 2005, 20:16

Снежинки 

  Poesía
652 0 0

Снегът докосва топлите ми длани

и се превръща в капчици надежда.

Студено е..а мислите ми сбрани

към твоя буен огън ме отвеждат.

 

Аз пак съм тук, застанала на прага

на твоята отворена врата,

не бих могла да те даря с награда,

че ме спаси от луда самота.

 

Вървя в нощта, косите ми са бели

от падащите пухкави снежинки,

но знайте, трудно бихте ми отнели

искрящите в очите светлинки.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??