20 нояб. 2005 г., 20:16

Снежинки 

  Поэзия
671 0 0

Снегът докосва топлите ми длани

и се превръща в капчици надежда.

Студено е..а мислите ми сбрани

към твоя буен огън ме отвеждат.

 

Аз пак съм тук, застанала на прага

на твоята отворена врата,

не бих могла да те даря с награда,

че ме спаси от луда самота.

 

Вървя в нощта, косите ми са бели

от падащите пухкави снежинки,

но знайте, трудно бихте ми отнели

искрящите в очите светлинки.

© Зл Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??