Nov 20, 2005, 8:16 PM

Снежинки 

  Poetry
673 0 0

Снегът докосва топлите ми длани

и се превръща в капчици надежда.

Студено е..а мислите ми сбрани

към твоя буен огън ме отвеждат.

 

Аз пак съм тук, застанала на прага

на твоята отворена врата,

не бих могла да те даря с награда,

че ме спаси от луда самота.

 

Вървя в нощта, косите ми са бели

от падащите пухкави снежинки,

но знайте, трудно бихте ми отнели

искрящите в очите светлинки.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??