20.11.2005 г., 20:16 ч.

Снежинки 

  Поезия
674 0 0

Снегът докосва топлите ми длани

и се превръща в капчици надежда.

Студено е..а мислите ми сбрани

към твоя буен огън ме отвеждат.

 

Аз пак съм тук, застанала на прага

на твоята отворена врата,

не бих могла да те даря с награда,

че ме спаси от луда самота.

 

Вървя в нощта, косите ми са бели

от падащите пухкави снежинки,

но знайте, трудно бихте ми отнели

искрящите в очите светлинки.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??