Снежинки
Снегът докосва топлите ми длани
и се превръща в капчици надежда.
Студено е..а мислите ми сбрани
към твоя буен огън ме отвеждат.
Аз пак съм тук, застанала на прага
на твоята отворена врата,
не бих могла да те даря с награда,
че ме спаси от луда самота.
Вървя в нощта, косите ми са бели
от падащите пухкави снежинки,
но знайте, трудно бихте ми отнели
искрящите в очите светлинки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зл Павлова Всички права запазени
