20 dic 2009, 13:14

Снежинки сме...

  Poesía » Otra
845 0 4

Снежинки сме...


/ по Е. Сибирская /



Кристалната снежинка чудеса носеше на Земята.
Целувка вярваше ще дари, щом я намери...
Тя викаше със себе си, нейде във небесата,
а долу, от тъжно, бяха заключени земните двери...

Хладният вятър я във валс завъртя,
тайната на Щастието не успя да разкрие...
Детенце, на двора, зяпна с уста,
учудено и от Загадъчност и от Сила...

Полетът свърши и тя май умираше,
топеше се на детско носле.
То гледаше удивено и не разбираше,
колко са нежни снежинките във смъртта си.
Снежинки сме...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...