20.12.2009 г., 13:14 ч.

Снежинки сме... 

  Поезия » Друга
641 0 4

Снежинки сме...


/ по Е. Сибирская /



Кристалната снежинка чудеса носеше на Земята.
Целувка вярваше ще дари, щом я намери...
Тя викаше със себе си, нейде във небесата,
а долу, от тъжно, бяха заключени земните двери...

Хладният вятър я във валс завъртя,
тайната на Щастието не успя да разкрие...
Детенце, на двора, зяпна с уста,
учудено и от Загадъчност и от Сила...

Полетът свърши и тя май умираше,
топеше се на детско носле.
То гледаше удивено и не разбираше,
колко са нежни снежинките във смъртта си.
Снежинки сме...


© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??