20 дек. 2009 г., 13:14

Снежинки сме...

837 0 4

Снежинки сме...


/ по Е. Сибирская /



Кристалната снежинка чудеса носеше на Земята.
Целувка вярваше ще дари, щом я намери...
Тя викаше със себе си, нейде във небесата,
а долу, от тъжно, бяха заключени земните двери...

Хладният вятър я във валс завъртя,
тайната на Щастието не успя да разкрие...
Детенце, на двора, зяпна с уста,
учудено и от Загадъчност и от Сила...

Полетът свърши и тя май умираше,
топеше се на детско носле.
То гледаше удивено и не разбираше,
колко са нежни снежинките във смъртта си.
Снежинки сме...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....