Dec 20, 2009, 1:14 PM

Снежинки сме...

  Poetry » Other
842 0 4

Снежинки сме...


/ по Е. Сибирская /



Кристалната снежинка чудеса носеше на Земята.
Целувка вярваше ще дари, щом я намери...
Тя викаше със себе си, нейде във небесата,
а долу, от тъжно, бяха заключени земните двери...

Хладният вятър я във валс завъртя,
тайната на Щастието не успя да разкрие...
Детенце, на двора, зяпна с уста,
учудено и от Загадъчност и от Сила...

Полетът свърши и тя май умираше,
топеше се на детско носле.
То гледаше удивено и не разбираше,
колко са нежни снежинките във смъртта си.
Снежинки сме...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....