Снежко и Снежина

Най-после зимата дойде
за радост на децата,
сега не знаят откъде
да започнат играта.
 

Бой със снежни топки, да,
безспорно ще има
и пързалки със шейна
по двама, по трима.
 

Но днес славната дружина
друго се разбраха
и бързо от тях петима
много сняг събраха.

Голяма топка от трима -
тя е за снагата,
по-малката от двамина -
тя пък за главата.
 

За нос - моркова червен,
въглен за очички,
какъв е напет ерген,
радват му се всички.
 

На врата със топъл шал,
и с метла в ръката,
още кожух тежък, бял
копчета с позлата.
 

На главата със калпак
и лула в устата,
погледнете тоз юнак -
гордост за децата.
 

Но е малко тъжен той,
няма си дружина
и до нашият герой
сложиха Снежина.
 

Със къделя за косица
и с забрадка пъстра,
каква чудна хубавица,
с престилка през кръста.
 

Гледа и се радва Снежко,
радват се децата.
Двама ли са друго нещо,
добра е съдбата.
 

Щом са двама бури, хали
дружно ще посрещнат,
всички вече са разбрали
любовта щом срещнат.