12 янв. 2016 г., 21:57

Снежко и Снежина

910 0 1

Най-после зимата дойде
за радост на децата,
сега не знаят откъде
да започнат играта.

 

Бой със снежни топки, да,
безспорно ще има
и пързалки със шейна
по двама, по трима.

 

Но днес славната дружина
друго се разбраха
и бързо от тях петима
много сняг събраха.

Голяма топка от трима -
тя е за снагата,
по-малката от двамина -
тя пък за главата.

 

За нос - моркова червен,
въглен за очички,
какъв е напет ерген,
радват му се всички.

 

На врата със топъл шал,
и с метла в ръката,
още кожух тежък, бял
копчета с позлата.

 

На главата със калпак
и лула в устата,
погледнете тоз юнак -
гордост за децата.

 

Но е малко тъжен той,
няма си дружина
и до нашият герой
сложиха Снежина.

 

Със къделя за косица
и с забрадка пъстра,
каква чудна хубавица,
с престилка през кръста.

 

Гледа и се радва Снежко,
радват се децата.
Двама ли са друго нещо,
добра е съдбата.

 

Щом са двама бури, хали
дружно ще посрещнат,
всички вече са разбрали
любовта щом срещнат.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да са живи тез дечица!
    Как им хрумна таз игра?
    Снежко със Снежина
    днес снегът събра

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...