12 янв. 2016 г., 21:57

Снежко и Снежина

906 0 1

Най-после зимата дойде
за радост на децата,
сега не знаят откъде
да започнат играта.

 

Бой със снежни топки, да,
безспорно ще има
и пързалки със шейна
по двама, по трима.

 

Но днес славната дружина
друго се разбраха
и бързо от тях петима
много сняг събраха.

Голяма топка от трима -
тя е за снагата,
по-малката от двамина -
тя пък за главата.

 

За нос - моркова червен,
въглен за очички,
какъв е напет ерген,
радват му се всички.

 

На врата със топъл шал,
и с метла в ръката,
още кожух тежък, бял
копчета с позлата.

 

На главата със калпак
и лула в устата,
погледнете тоз юнак -
гордост за децата.

 

Но е малко тъжен той,
няма си дружина
и до нашият герой
сложиха Снежина.

 

Със къделя за косица
и с забрадка пъстра,
каква чудна хубавица,
с престилка през кръста.

 

Гледа и се радва Снежко,
радват се децата.
Двама ли са друго нещо,
добра е съдбата.

 

Щом са двама бури, хали
дружно ще посрещнат,
всички вече са разбрали
любовта щом срещнат.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да са живи тез дечица!
    Как им хрумна таз игра?
    Снежко със Снежина
    днес снегът събра

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...