Jan 12, 2016, 9:57 PM

Снежко и Снежина

898 0 1

Най-после зимата дойде
за радост на децата,
сега не знаят откъде
да започнат играта.

 

Бой със снежни топки, да,
безспорно ще има
и пързалки със шейна
по двама, по трима.

 

Но днес славната дружина
друго се разбраха
и бързо от тях петима
много сняг събраха.

Голяма топка от трима -
тя е за снагата,
по-малката от двамина -
тя пък за главата.

 

За нос - моркова червен,
въглен за очички,
какъв е напет ерген,
радват му се всички.

 

На врата със топъл шал,
и с метла в ръката,
още кожух тежък, бял
копчета с позлата.

 

На главата със калпак
и лула в устата,
погледнете тоз юнак -
гордост за децата.

 

Но е малко тъжен той,
няма си дружина
и до нашият герой
сложиха Снежина.

 

Със къделя за косица
и с забрадка пъстра,
каква чудна хубавица,
с престилка през кръста.

 

Гледа и се радва Снежко,
радват се децата.
Двама ли са друго нещо,
добра е съдбата.

 

Щом са двама бури, хали
дружно ще посрещнат,
всички вече са разбрали
любовта щом срещнат.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да са живи тез дечица!
    Как им хрумна таз игра?
    Снежко със Снежина
    днес снегът събра

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...