10 nov 2013, 12:13

Снежна буря 

  Poesía
946 1 2

Във мъгла ме прибира

задкулисният здрач,

през стотици слънца

тишината прозира.

 

Безпристрастна луна

във ръце ме държи,

на преднощния праг

в дълбина ме проглежда.

 

Три прекрасни слънца

изтезават очите.

Смърт неловко тежи

на раздели във преспите.

 

И слънца в тъмнина

се откъсват отново

към живота - мечта

в неизминати климати.

 

Ти презираш дъжда,

аз създавам пределите

на летяща тъга

в цветовете на полети.

 

И сплотени така,

с вековете на зимата,

ние плачем с напевите

на завинаги самота.

 

4-ти ноември

хижа Мазалат

Балкан  '13 г.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??