Снежна буря
Във мъгла ме прибира
задкулисният здрач,
през стотици слънца
тишината прозира.
Безпристрастна луна
във ръце ме държи,
на преднощния праг
в дълбина ме проглежда.
Три прекрасни слънца
изтезават очите.
Смърт неловко тежи
на раздели във преспите.
И слънца в тъмнина
се откъсват отново
към живота - мечта
в неизминати климати.
Ти презираш дъжда,
аз създавам пределите
на летяща тъга
в цветовете на полети.
И сплотени така,
с вековете на зимата,
ние плачем с напевите
на завинаги самота.
4-ти ноември
хижа Мазалат
Балкан '13 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
