Снежна буря

10 нояб. 2013 г., 12:13

Поэзия

947 1 2

Във мъгла ме прибира

задкулисният здрач,

през стотици слънца

тишината прозира.

Безпристрастна луна

във ръце ме държи,

на преднощния праг

в дълбина ме проглежда.

Три прекрасни слънца

изтезават очите.

Смърт неловко тежи

на раздели във преспите.

И слънца в тъмнина

се откъсват отново

към живота - мечта

в неизминати климати.

Ти презираш дъжда,

аз създавам пределите

на летяща тъга

в цветовете на полети.

И сплотени така,

с вековете на зимата,

ние плачем с напевите

на завинаги самота.

4-ти ноември

хижа Мазалат

Балкан '13 г.