20 dic 2017, 9:18

Снежна нощ 

  Poesía
291 2 7

В онази нощ снегът

натрупал бе почти до пояс.

Във ниското небе замръзнал облак

извил бе матов гръб

в несбъднат и застинал порив.

 

Въртеше тих чекрък

просторът пуст, безмълвно леден

и точеше искряща прежда

под схлупения кръг

на уличните лампи бледи.

 

Под маски бели вън

липи ме чуха да се вричам.

Когато каза ми: "Обичам!",

отчупен клон отприщи гръм

и рукнаха слепящи нишки.

 

Да, имаше такава нощ -

до пояс в сняг, новогодишна,

с липи във скреж и покриви надвиснали.

И само твоята любов

и теб самия... бях измислила.

 

11.03.2000

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??