Снежна нощ
В онази нощ снегът
натрупал бе почти до пояс.
Във ниското небе замръзнал облак
извил бе матов гръб
в несбъднат и застинал порив.
Въртеше тих чекрък
просторът пуст, безмълвно леден
и точеше искряща прежда
под схлупения кръг
на уличните лампи бледи.
Под маски бели вън
липи ме чуха да се вричам.
Когато каза ми: "Обичам!",
отчупен клон отприщи гръм
и рукнаха слепящи нишки.
Да, имаше такава нощ -
до пояс в сняг, новогодишна,
с липи във скреж и покриви надвиснали.
И само твоята любов
и теб самия... бях измислила.
11.03.2000
© Мария Димитрова All rights reserved.
