10 ene 2017, 9:30  

Снежна песничка

  Poesía » Otra
749 1 16

чуруликай врабче

моля те

чуруликай

под оловното снежно небе

слънцето

както винаги

викай

и макар да се сипе връз тебе снегът

и перцата от студ да настръхват

в този затънал в тъгата на преспите свят

продължавай неуморно да хвъркаш

 

тя- трохата
навярно се крие зад нечий прозорец
ако много я искаш
извикай я
и ръката човешка дано го отвори
да
тогава ще стопли храната
сърцето на този
който я дава и с теб си говори
и щастлив ще е онзи
дето гледа ни всички отгоре 

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

(Имам причина да не поставям този скромен текст в рамката на ясно изразените изречения. Моля Редактора да се съобрази с желанието ми. Сърдечни поздрави :) 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...