Снежна песничка
чуруликай врабче
моля те
чуруликай
под оловното снежно небе
слънцето
както винаги
викай
и макар да се сипе връз тебе снегът
и перцата от студ да настръхват
в този затънал в тъгата на преспите свят
продължавай неуморно да хвъркаш
тя- трохата
навярно се крие зад нечий прозорец
ако много я искаш
извикай я
и ръката човешка дано го отвори
да
тогава ще стопли храната
сърцето на този
който я дава и с теб си говори
и щастлив ще е онзи
дето гледа ни всички отгоре
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Благодаря, Роби!*
