Знаех си,
че ако вкарам нотки песимизъм
ще предизвикам
някой сняг ентусиаст.
Гледам го в очите
и лъжа,
че не го обичам,
да не вземе, да се възнесе.
Наблюдавам,
как му се иска да ме затрупа
и го оставям да ме щипе по носа.
Тракам със зъби,
не от радост,
изпод тънко есенно палто.
Не го смених,
въпреки, че сняг очаквах,
нямаше да е добре
без вкоченена изненада,
изцъклена в премръзналите ми очи.
© Misteria Vechna Todos los derechos reservados