3.12.2019 г., 22:22

Снежно

1.1K 0 0

Знаех си, 

че ако вкарам нотки песимизъм

ще предизвикам

някой сняг ентусиаст. 

Гледам го в очите

и  лъжа,

че не го обичам,

да не вземе, да се възнесе. 

Наблюдавам, 

как му се иска да ме затрупа

и го оставям да ме щипе по носа. 

Тракам със зъби, 

не от радост, 

изпод тънко есенно палто. 

Не го смених, 

въпреки, че сняг очаквах, 

нямаше да е добре

без вкоченена изненада, 

изцъклена в премръзналите ми очи. 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...