Снежно

Знаех си, 

че ако вкарам нотки песимизъм

ще предизвикам

някой сняг ентусиаст. 

Гледам го в очите

и  лъжа,

че не го обичам,

да не вземе, да се възнесе. 

Наблюдавам, 

как му се иска да ме затрупа

и го оставям да ме щипе по носа. 

Тракам със зъби, 

не от радост, 

изпод тънко есенно палто. 

Не го смених, 

въпреки, че сняг очаквах, 

нямаше да е добре

без вкоченена изненада, 

изцъклена в премръзналите ми очи.