3 дек. 2019 г., 22:22

Снежно

1.1K 0 0

Знаех си, 

че ако вкарам нотки песимизъм

ще предизвикам

някой сняг ентусиаст. 

Гледам го в очите

и  лъжа,

че не го обичам,

да не вземе, да се възнесе. 

Наблюдавам, 

как му се иска да ме затрупа

и го оставям да ме щипе по носа. 

Тракам със зъби, 

не от радост, 

изпод тънко есенно палто. 

Не го смених, 

въпреки, че сняг очаквах, 

нямаше да е добре

без вкоченена изненада, 

изцъклена в премръзналите ми очи. 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...