12 may 2011, 10:26

Снимка

  Poesía » Otra
696 0 0

Сянка на стената виждам,

където твоя снимка още виси.

Вижам очи, червени, проблясващи във мрака,

сякаш куче, бясно, бягащо от някой.


Виждам сянка ня стената,

виждам болка и скърбяща дама.

Искам аз да мога да я стигна,

да мога да ù кажа, тук съм.


Сянката се движи между времето,

гледа тя в очите и ми шепне.

Защо съм бил  и съм направил?

Защо съм не успял  и съм не можел?


Ето слънчев лъч изплаши студината,

сянка, студ и болка от стената,

остана старо, бляскаво петно в зората,

там, където снимка твоя някога стоеше.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...