12 мая 2011 г., 10:26

Снимка 

  Поэзия » Другая
497 0 0

Сянка на стената виждам,

където твоя снимка още виси.

Вижам очи, червени, проблясващи във мрака,

сякаш куче, бясно, бягащо от някой.


Виждам сянка ня стената,

виждам болка и скърбяща дама.

Искам аз да мога да я стигна,

да мога да ù кажа, тук съм.


Сянката се движи между времето,

гледа тя в очите и ми шепне.

Защо съм бил  и съм направил?

Защо съм не успял  и съм не можел?


Ето слънчев лъч изплаши студината,

сянка, студ и болка от стената,

остана старо, бляскаво петно в зората,

там, където снимка твоя някога стоеше.

© Георги Илиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??