Сянка на стената виждам,

където твоя снимка още виси.

Вижам очи, червени, проблясващи във мрака,

сякаш куче, бясно, бягащо от някой.

Виждам сянка ня стената,

виждам болка и скърбяща дама.

Искам аз да мога да я стигна,

да мога да ù кажа, тук съм.

Сянката се движи между времето,

гледа тя в очите и ми шепне.

Защо съм бил  и съм направил?

Защо съм не успял  и съм не можел?

Ето слънчев лъч изплаши студината,

сянка, студ и болка от стената,

остана старо, бляскаво петно в зората,

там, където снимка твоя някога стоеше.