Снимка
694
0
0
Сянка на стената виждам,
където твоя снимка още виси.
Вижам очи, червени, проблясващи във мрака,
сякаш куче, бясно, бягащо от някой.
Виждам сянка ня стената,
виждам болка и скърбяща дама.
Искам аз да мога да я стигна,
да мога да ù кажа, тук съм.
Сянката се движи между времето,
гледа тя в очите и ми шепне.
Защо съм бил и съм направил?
Защо съм не успял и съм не можел?
Ето слънчев лъч изплаши студината,
сянка, студ и болка от стената,
остана старо, бляскаво петно в зората,
там, където снимка твоя някога стоеше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Илиев Всички права запазени
